„делото изгори“. Под това дело, на което е съдено да изгори, трябва да се разбира християнство без смирение, без самоотречение, без лично общение с Христос. То е основано единствено на временното възбуждане на чувствата чрез речта на пастира и не обновява нито ума, нито волята на слушателите.

„ощетен“ (ζημιωθήσεται). Трудът на такъв пастир, който се грижи само за външния успех, ще бъде признат за безполезен, и самият той ще бъде лишен от наградата, която ще получат пастирите с противоположен духовен дух.

„но сам ще се спаси.“ Според тълкуванието на св. Йоан Златоуст и други древни тълкуватели вместо „ще се спаси“ трябва да се чете „ще се съхрани“ или „ще остане“ (т.е. — в ада, за да изпитва постоянно мъчения). Но местоимението „сам“ ясно намеква, че тук се изразява мисъл, противоположна на казаното в предишното изречение. Ако там ставаше дума за „щета“ или наказание, то тук очевидно вече се говори за обратното.

Освен това глаголът „спасявам“ (σώζειν) винаги се употребява в смисъл на: благоприятствам, помагам.

И накрая, изразът „през огън“ (διὰ πυρός) не е едно и също с „в огън“ (ἐν πυρί).

Затова най-правилно е изразът „а сам…“ да се разбира така: Пастир или проповедник, който гради зданието на Църквата върху единната за всички църкви основа – Христос, но използва негодни материали за този строеж,  на последния съд няма да бъде осъден от Христос. Но ще му се наложи сам да види колко негодни са били средствата, които той е употребявал за изграждането на Църквата. Той ще види, че неговите духовни чеда не са в състояние да издържат последното изпитание на Христовия съд, и съвестта му ще му каже, че именно той е виновен за тяхната погибел. Огънят, така да се каже, ще премине тогава през самите му кости… С какви очи ще погледне той към Нелицеприятния Съдия?

Според католическите тълкувания тук има указание за така наречения огън на чистилището, в който душите на починалите се очистват от греховете, които не са били очистени по време на земния им живот. Но на такова тълкуване противоречат следните обстоятелства: