„Аз съм Павлов… Аз – Аполосов.“ Тук Павел поставя Аполос до себе си, показвайки, че Аполос е бил много близък до него. Оттук е ясно, че и предходната полемика на апостола срещу светската мъдрост съвсем не е имала предвид Аполос, а разделението на „партии“.