Тук апостолът доказва над-човешкия произход на Божията премъдрост, съдържаща се в Евангелието, както и нейния тайнствен характер, като посочва факта, че Христос е бил разпнат от хората. Христос, Който е въплътената Божествена Премъдрост, не бил разпознат в това Свое достойнство от онези, които се смятали за най-висшите носители на човешката мъдрост. Всъщност, те нямали представа за високото предназначение на човека и затова отхвърлили и разпънали Онзи, Който пръв осъществил в Себе Си това предназначение.

„Господа на славата.“ Както  казва апостолът в края на 7-ия стих, „славата“ е крайната цел на човешкото съществуване, определена от Божия промисъл. Но когато Сам Господ, Владиката на тази слава, идва, хората вместо да се обърнат към Него, за да получат тази слава, Го отхвърлиха и дори Го убиха.