„Не в убедителни думи на човешка мъдрост.“ 
Апостолът не търсел силата на проповедта си в това да ѝ придаде външния образ на строго разработена ораторска система.

„а в проява“. Под „проява“ (ἐν ἀποδείξει πνεύματος καὶ δυνάμεως· ) трябва да разбираме онази яснота, която се ражда в ума на слушателя на апостолската проповед (срв. 1Кор. 14:24–25). Проповядвайки на коринтяните, апостолът се стараел да разберат преди всичко същността на Евангелието.

“на дух и сила“ – “на дух” е родителен падеж за причина: само от Божествения Дух може да произлезе такава пълна и проникваща в съзнанието на слушателите яснота  (срв. Еф. 1:17–18).

„сила“ е в родителен падеж, обозначаващ начина на действие на Духа: тук Духът действа мощно. Вътрешната сила на истината, възвестявана чрез Светия Дух, увлича ума, волята и сърцето на човека към послушание спрямо тази истина.

Едва ли апостолът има предвид чудесата, които е вършил и в Коринт (както смята св. Йоан Златоуст), защото още в първата глава той изобличава юдеите за това, че търсели опора на вярата си в знамения (ст. 22).