За да не даде повод за разпри, че едни поздравява тъй, а други иначе, за едни говори с по-големи, а за други с по-малки похвали,  той уравнява всички чрез светото целование, та нито по-високият да презира по-низкия, нито по-низкият да завижда на по-високия; защото светото целование всичко умиротворява и уравнява.

“Поздравяват ви всички Христови църкви”. Той не само ги обединява лично, но праща към тях поздрав от всички църкви, за да се съединят; защото говори за всички като цяло, а не за една или друга.

А споменава толкова много хора в това послание — нещо, което не е правил в никое друго, понеже още не е виждал римляните. Понеже в Рим са намерили убежище мнозина от неговите сродници, той, достойно споменавайки ги по име, ги представя на римляните чрез посланието.