“за душата ми положиха главата си”. Те били истински мъченици, защото по времето на Нерон имало безброй опасности.

“на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците”. Тук апостолът намеква за тяхното гостолюбие. И за да не помислят слушателите, че говори от ласкателство, той привежда като свидетели и многото други, които са получили от тях благодеяния.

“и домашната им църква”. Те били толкова добродетелни, че всички в дома им станали вярващи; затова апостолът нарича дома им „църква“. Нарича го така и поради тяхното гостолюбие; защото „църква“ се нарича домът, в който има образцово благочестие и добродетел. Онези, които живеят в брак, нека разберат, че брачният живот не е пречка за добродетел.