“приемете я в Господа.. както прилича на светии”, тоест, в името на Господа ѝ я почетете. Който приема дори и най-незначителния човек „в Господа“, отдава почит на самия Господ; а Фива е била свята, следователно още повече е трябвало да ѝ се окаже почит. Затова апостолът добавя: „както прилича на светиите“, тоест както подобава да се приемат светците.

„…и помогнете ы, в каквото ще има нужда от вас“, тоест, снабдете я с каквото можете, подайте ѝ ръка; защото не е казано: „удовлетворявайте всичките ѝ нужди“, а според възможностите ви.

“тя беше помощница на мнозина и на самия мене”. Първо апостолът я похвалва, след това увещава, а накрая отново добавя похвала, като обгръща с почит призива си към римляните да я уважат. „Защото тя — казва той — е била помощница на мнозина, дори и на мен, вселенския проповедник, понесъл толкова страдания.“