За това съединяване на юдеи и езичници в Христовата Църква е било предизвестено още в Пс. 17:50; Пс. 116:1; Втор. 32:43; Ис. 11:10.

Понеже езичниците имат по-малко основания да се надяват на спасение, отколкото юдеите, затова именно те трябва повече от юдеите да прославят Бога – тези две мисли са изразени в посочените места от Стария Завет.

В първото място Давид, като предобраз на Месията, заявява, че желае да възхвали Бога сред езичниците – естествено, заради подареното им спасение. Във второто и третото място самите езичници биват призовавани да прославят Бога. И накрая, се добавя, че спасението в Христос, с което те вече се хвалят, е за тях и основание за по-добра бъдеща надежда.