С това той същевременно увещава и римляните към милостиня. Понеже когато казва: „Македония и Ахаия проявиха усърдие“ и т.н., той всъщност събужда у тях желание да подражават. Думата „проявиха усърдие“ означава: пожелаха, счетоха за добро да изпратят „някоe подаяние“. Той навсякъде нарича милостинята „подаяние“ – като обща полза и за даващите, и за получаващите.

Казва „някоe“, вместо „малко“, за да не се стори на римляните, че ги укорява като скъперници или нещедри.