Речта на апостола става смирена и той казва: не аз сам съм си присвоил честта, а Бог ми заповяда, отделяйки ме за това – не защото бях достоен, а по благодат. А за какво ми беше дадена благодатта? За да бъда служител и свещенослужител на Евангелието. Затова не ме обвинявайте, че ви говоря. Моето свещенство именно в това се състои – да възвестявам Евангелието. А кой ще дръзне да обвинява свещеника, който приближава ножа към онова, което е избрано за жертва?

„Осветено чрез Светия Дух“ означава – чрез духовния живот; защото освещава не само вярата, но и животът. Наистина, като повярвахме и се кръстихме, ние приехме Духа; но ако не живеем духовно, благодатта на Духа ще угасне.

Апостолът смирява гордостта на римляните, за да не смятат за недостойно да имат за свой учител онзи, който води към Бога всички народи.