Апостолът показва, че Христос не угоди на Себе Си, а всичко прие заради нас, и увещава езичниците да не се превъзнасят над повярвалите от юдеите. Защото юдеите се спасиха поради обещанието, дадено на техните отци, а езичниците – само поради едното Божие милосърдие и човеколюбие. Смисълът на казаното е следният. На Авраам беше дадено обещание, че неговото потомство ще наследи света (Бит. 13:15). Но произлязлите от Авраам всички се оказаха достойни за наказание като нарушили закона и затова недостойни за обещанието. Поради това Христос дойде и изпълни закона, като прие всичко, включително и обрязването. И изпълнявайки закона, приемайки обрязването и станал потомък на Авраам, Той угаси Божия гняв и ни направи способни да приемем обещанието. Той прие обрязването, за да не остане Божието обещание напразно, а не за да утвърди закона. Как тогава ти, който се юдействаш, се привързваш към закона, който вече те е довел до такава опасност, че си се лишил от обещанието?