Тоест всеки да върши онова, което е угодно на ближния, и да служи на брата си, но само за негово добро. А за да не каже някой от съвършените: „Ето, и аз водя брата към добро“, той прибавя: „за назидание“.

Защото макар онова, което вършиш, да е добро само по себе си, понеже е извършено не навреме, твоето дело се превръща в разрушение: защото порицанието, направено не в подходящ момент, не назидава.