След молитвата той отново предлага увещание и насърчава съвършените, като ги поставя редом със себе си и ги нарича силни. Той не каза просто: немощи, а: „немощите на безсилните“ (τὰ ἀσθενήματα τῶν ἀδυνάτων), тоест усили израза, за да ги привлече към по-голямо милосърдие.

Като каза, че сме длъжни да понасяме немощите на другите, апостолът учи как да изпълняваме това задължение. За тази цел, казва той, е необходимо да не търсим само своя собствена полза.