Апостолът дава практически съвети какво да се прави при различия във възгледите, като се обръща към онези, които са силни във вярата. Те не бива с поведението си да съблазняват слабите, като ги подтикват да подражават на техните постъпки. Не е добро изобщо да тласкаш ближния си към осъждане или да даваш повод за разрушаване на мира в християнската общност, още по-малко заради храна. По-добре е да се откажеш от ядене на месо и пиене на вино, ако чрез това самоограничение може да се запази взаимният мир. Най-вече трябва да се пожали немощният, който може да се увлече от примера на силния, да вкуси месо и после да осъди себе си като тежък грешник.

Не другия трябва да съдиш, а по-добре да съдиш самия себе си, да преценяваш собственото си поведение: не даваш ли с постъпките си повод някой да се съблазни, т.е. да извърши дела, които противоречат на собствените му нравствени убеждения? „Препъване“ и „съблазън“ са изрази със сходно значение.