Любовта, или заповедта за любовта, е толкова неизчерпаема, че човек винаги ще остава неин длъжник, колкото и да се старае да я изпълни.

„Закон“. Тук, според контекста, се има предвид гражданският закон. Действително, любовта към ближния не би могла у апостола да бъде определена като изпълнение на Божия закон в неговата цялост. Не може дори да се каже, че Павел е виждал в задължението да не правиш зло на ближния изпълнение на втората редица в заповедите на Мойсеевия закон, отнасящи се за ближния. Междувременно целта и съдържанието на гражданския закон най-добре се изразяват именно чрез такова изискване с отрицателен характер — да не вършиш на другия гражданин нищо, което би било нарушение на неговите права.