В гражданския живот християнинът трябва да проявява своето благоговение пред Бога чрез послушание към властите, установени от Него. Много вероятно е апостолът да е знаел нещо за проявено непокорство на римските християни към властта. Очакването на близкия край на света правило християните донякъде безразлични към изпълнението на задълженията, които им се налагали като граждани на Рим. Тези думи могат да съдържат и отзвук от онова вълнение, което по онова време юдеите проявявали по отношение на римската власт. И накрая, култът към императорите също е подтиквал християните да се противопоставят на всички разпореждания на римските власти, които не търпели римски граждани да отказват да кадят пред статуите на императорите.

“всяка душа”. Апостолът говори тук за християнина като за гражданин на държавата; ако всеки гражданин е длъжен да проявява послушание към властите, то християнинът е длъжен към това още повече.

„Няма власт, която да не е от Бога.“ Това е първото основание за послушание. Властта по своята същност е създадена от Бога.

„каквито власти има“ . Формите на властта (срв. ст. 3 – „началстващите“ и Рим. 4:6–7) във всеки отделен случай също са установени от Бога. Апостолът не навлиза в подробности по този въпрос (например, не обсъжда как християнинът трябва да постъпва при смяна на властта след кървава борба между претендентите). Той само установява принципа на гражданския живот.

На основата на тези думи на апостола, например, християнските владетели (от времето на Луи Благочестиви) започват да се наричат „по Божия милост управници”.

Мисълта на апостола отчасти съвпада с учението на книгата Премъдрост (Прем. 6:1–4).