След като говори за различните служения и дарове, апостолът преминава към общите християнски добродетели, като на първо място поставя любовта.
Тази любов трябва да бъде нелицемерна, искрена и чиста.
Затова тя се отвращава от злото — тя го изобличава дори тогава, когато го среща в онези, които обича. За нея над всичко стои доброто — тя умее да го разпознае навсякъде и да го оцени по достойнство.
В отношенията към братята по вяра любовта трябва да се проявява като нежност и сърдечност, съчетани с уважение към ближния. Всеки християнин трябва да се старае да бъде пример в това взаимно почитание и братска любов.