Първото, в което трябва да се прояви вътрешната промяна на християнина, е смирението. То е основата на правилния християнски живот и на истинското участие в Църквата. Християните трябва смирено да осъзнават, че всички благодатни дарове, с които служат на Църквата, са резултат на Божието милосърдие и са им дадени чрез вяра.

След това апостолът убеждава вярващите да прилагат на дело получените от тях дарования — тоест, да ги използват в служение на Църквата. При това християните трябва винаги да бъдат искрени, честни и усърдни в служението си на Господа, без да отпадат духом при никакви трудности.

„По дадената ми благодат“ — апостолът тук посочва своя висок апостолски авторитет и особеното си призвание (срв. Рим. 15:15; 1 Кор. 3:10).

„според вярата, която Бог е отмерил на всеки“ (μέτρον πίστεως, букв. според мярата на вярата…)— тук се говори за вярата като Божи дар. Затова под тази вяра не трябва да се разбира оправдаващата вяра, а онази чудотворна вяра, която се давала на някои християни в апостолско време, за да извършват дела, полезни за цялата Църква (срв. 1 Кор. 12:9; 13:2).

В Новия Завет, дори когато се говори, че и спасяващата вяра е Божи дар, никъде не се казва, че този дар се разделя неравномерно или че се дава на едни повече, а на други по-малко.