Ако има момент, в който повече от всеки друг се проявява Божията мъдрост, то това е тук. Виждаш, че Израил беше признат от всички хора, и удивляваше всички – а сега напълно бе отхвърлен; и на тяхно място дойдоха езичниците. Но не гневната Божия ръка е сторила това, а изобилната Му мъдрост. И за да не бъдат те (юдеите) съвсем обезсърчени, апостолът казва, че това закоравяване не е напълно, а частично. (…)

И за да не се възгордяват (езичниците), добави: ‘докле влезе пълнотата на езичниците’, тоест – когато мнозина от тях повярват, тогава и онези (юдеите) ще бъдат приети. Защото Бог не направи това от омраза към юдеите, а за да обърне всичко към милост, допусна да се случи така.

(Беседа 21, върху Римляни)