С тези думи апостолът завършва не само раздела на глави 9–11, но и цялата дидактическа част на Посланието към римляните, с тържествено благодарение и славословие към Бога. Той възхвалява Божията премъдрост, която по неизследими за човека пътища води всички към предвечната цел на спасението.

Цялото това възклицание може да се обобщи в мисълта в 36 стих: „Всичко е от Бога, чрез Бога и към Бога.“

„Премъдрост“ (σοφία) — това е Божествената мъдрост, която Бог Сам притежава и която проявява в делото на домостроителството на човешкото спасение.

„знание“ (γνῶσις) — това е онова познание за Божието същество и за Неговите действия, което човек придобива, размишлявайки върху великото дело на спасението.

Бог е източникът на светлината: Неговата премъдрост се открива в Евангелието, а чрез тази светлина и ние виждаме светлина — тоест познанието за Бога, което ни се дава чрез Неговото откровение.