Павел не изпитва омраза към своите братя по плът, дори когато те го гонят. Той желае да ги спаси — и ако е нужно, чрез ревността, която ще събуди у тях, когато видят, че езичниците получават Божиите благословения, които първо са били за тях.
(Писмо 149)