Павел се радва, че е поставен за апостол на езичниците, защото вижда, че в тях се изпълнява обещанието на Бога към Авраам: че чрез него ще се благословят всички народи. Той не се гордее със службата си, а я прославя, защото служи на славата Божия сред народите. (Писмо 149, До Павлин)