Когато апостолът казва „трапезата им“, разбира всичко онова, с което се гордееха: законът, жертвите, пророчествата, духовните дарове. Понеже ги използваха не с благодарност и смирение, а с гордост и формализъм, те станаха за тях не благословение, а примка. Това показва, че дори добрите неща, когато са без смирение, могат да доведат до падение.