Израил и сам по себе си има право на спасение. Той представлява една цялостна „смес“ или „тесто“ (φύραμα), от която вече са отделени и осветени първите хлябове — начатъците, които според закона (Чис. 15:19–21) се принасяли на Бога.

Тези начатъци са патриарсите на израилския народ, вече приети в общение с Бога. Именно тях апостолът има предвид и под „светия корен“, от който са израснали клоните, тоест самият израилски народ.