“възкресение от мъртви” – букв. „живот от мъртви“ (ζωή ἐκ νεκρῶν). Някои тълкуватели като Ориген, Йоан Златоуст, Теодорит и други, разбират този израз като „нов живот в бъдещия век“, който ще започне с всеобщото възкресение. Но с това обяснение не можем да се съгласим. В Евангелието според Матей (Мат. 24:14) и в 1 Кор. 15:23, където се говори за началото на новия век, никъде не се споменава за обръщането на Израил като белег на това начало.

Освен това апостол Павел, когато говори за възкресението на мъртвите, употребява думата ἀνάστασις, а не ζωή; затова тук той има предвид не буквалното възкресение, а нещо друго.

Други тълкуватели, като Теофилакт, виждат в израза „живот от мъртви“ духовен разцвет на християнството, който ще настъпи, когато юдейският народ се обърне и влезе в лоното на Църквата. Но и това тълкуване е несъвършено, защото у апостол Павел няма никакъв намек, че преди това Църквата ще се намира в някакво състояние на духовна смърт. Напротив, навсякъде той говори за това, че духовният живот вече кипи сред повярвалите от езичниците.

По-простото и най-вероятно значение на думите е следното: „живот от мъртви“ изразява пълното и окончателно разкриване на спасението, донесено от Христос. Приемането на юдейския народ в Църквата Христова ще бъде своеобразен завършек на историята на домостроителството на човешкото спасение — така, както прославянето на човешкото тяло при възкресението представлява завършек на Божия благодатен промисъл за човека.