Тук апостолът дава най-ясното обяснение, показвайки защо езичниците бяха приети, а израилтяните — отхвърлени. Езичниците, казва той, придържайки се към правдата, която е от вярата, наистина се оправдаха, а израилтяните, непрестанно търсейки „закона на правдата“, тоест закона на делата, не достигнаха до правдата, защото законът, основан върху дела, не бе способен да оправдае.