Този пример Павел употребява не за да унищожи нашата свободна воля и да ни представи като бездейни и неподвижни същества, а за да ни научи как трябва да се покоряваме на Бога и да Му оказваме дълбоко, смирено и безмълвно послушание.

Както грънчарят, разсъждава той, от една и съща глина изработва каквото пожелае, и нито един от съдовете не му възразява, така и ти не питай Бога, защо, макар хората да са от една и съща природа, Той наказва едни, а други награждава; напротив, благоговей пред Него и подражавай на глината. Както тя е покорна на ръката на грънчаря, така и ти се покорявай на волята на Разпоредителя на вселената.

И знай, читателю, че както при съдовете не от самата глина зависи дали едни ще бъдат за почетна, а други за низка употреба (понеже глината е една и съща), а от намерението и употребата на този, който ги използва, така и при хората не от природата зависи, че едни са достойни за наказание, а други — за награда (понеже природата е една и съща), но от произволението.