В следващото изложение апостолът възнамерява да докаже, че не всички, произлезли от Авраам, са негово истинско семе; и за да не помисли някой, че казва това под влияние на силно възмущение, предварително отстранява такова предположение, като се изразява благосклонно към евреите – казва, че ги обича много. „Повярвайте ми“ – казва той – „казвам истината в Христа, не лъжа“. В потвърждение извиква трима свидетели: Христа, собствената си съвест и Светия Дух, като добавя: „голяма е скръбта ми и непрестанна е мъката на сърцето ми при споменаването на евреите, защото са извън благодатта“, за което и възнамерява да говори по-нататък.