Този стих съдържа още едно сравнение, което илюстрира правото на Бога като Творец спрямо творението.

Както грънчарят има пълното право да определя предназначението на всеки съд, който изработва, така и Творецът има право да постъпва по Своя воля с делото на Своите ръце — дори ако едно творение се окаже надарено с повече чест от друго.

Апостолът обаче все още не говори за това как Бог на дело използва тези Свои права; неговата цел тук е само да опровергае възражението от 19-ти стих, срещу Божията свобода.