Апостолът, опирайки се на примери от историята на патриарсите, показва, че Божия избор на човека зависи от Самия Избиращ, тоест от Бога, а не е по човешки заслуги.

Това твърдение изглежда несправедливо, и за да разсее подобно съмнение, апостолът се позовава на думите на Самия Бог, казани на Моисей, както и на Писанието за това как Бог ожесточил фараона.
С тези свидетелства апостолът подкрепя учението си за Божията свобода в делото на избора, а също така показва, че Бог дори може да ожесточи хората според Своята воля (ст. 14–18).

Тук естествено възниква въпросът: „Ако всичко извършва Бог, тогава защо Той съди хората? Нима те са виновни, че не са сред избраните?“

Апостолът отговаря ясно: човекът не може да укорява Бога в несправедливост, защото всичко, което има, е дар, а не право, което може да изисква. Бог е Творецът, и Той има власт да постъпва със Своето творение така, както сметне за добро.

Но Павел веднага добавя — Бог не използва тази власт, за да погубва, а за да щади. Дори когато хората са узрели за осъждане, Той търпи и очаква тяхното обръщане, за да може да изяви над тях богатството на Своята милост.

И онези, които вече са приели Неговата благодат и спасение, не трябва да се възгордяват, а да помнят, че са съдове, изпълнени с милост, а не със заслуги. Защото всички хора — и езичници, и юдеи — са били подвластни на Божия гняв (ст. 19–24).

И това не е нещо ново. Пророците отдавна са предсказали, че Бог ще призове езичниците и ще спаси само един малък остатък от Израил.
Дори този остатък ще бъде спасен не по човешка праведност, а по Божията милост (ст. 25–29).

Така става напълно ясно, че в Божието дело на спасението няма нищо несправедливо: всички заслужаваха отхвърляне, но Бог не го направи — Той призова мнозина и ги прослави.