Преди да изложи Божието определение за съдбата на Исав и Яков, апостолът смята за нужно да посочи обстоятелствата, при които това определение е било провъзгласено.
Това е важно, защото именно чрез тях това определение придобива още по-голяма сила и значение.

Първото обстоятелство е, че двамата синове на Ревека още не били родени, а второто, като следствие от първото, че нито един от тях все още не беше извършил нищо, което би могло да изрази неговото нравствено разположение.

И все пак Бог още тогава определи съдбата и на двамата, за да стане очевидно за всички времена, че Той избира и приближава до Себе Си някои хора по Своята собствена воля.

Защо постъпва Бог така? Отците и учителите на Църквата единодушно отговарят: „по Своето предзнание“ (срв. Рим. 8:29). Макар Яков и Исав още да не съществували, Бог вече е знаел какви ще бъдат (св. Йоан Златоуст).