За да не би някой да приеме скърбите и теснотите като знак за прекратяване на Божията любов, апостолът привежда думите на пророка, който предварително е предсказал тези страдания и е показал, че търпението или всекидневното умиране за славата Божия, е най-голямото утешение.

Такова търпение и утешение, казва той, произтичат от свободната воля, защото по естеството си човешката природа не би могла да ги понесе.

А „умъртвяват“ тук означава — принасят се жертва на Бога. Именно това подчертава, когато казва: „като овце за клане“, т.е. както овцете не се противят, когато ги колят, така и ние търпеливо и доброволно се предаваме в жертва заради Бога.