Бог предварително знае онези, които са достойни за призванието, и след това ги предопределя. Следователно първо идва предвиждането, а после предопределението. Под предопределение трябва да разбираме непоколебимата благословена воля на Бога. Така Той предварително знаел, че Павел е достоен за евангелското служение, и поради това го предопределил — тоест неизменно решил да го призове.

Онези, за които Бог напред знае, че са достойни за Неговия призив, Той прави подобни на образа на Своя Син. Какъвто е Единородният по естество, такива те стават по благодат — осиновени Божии чеда. Христос е „първороден между много братя“ според домостроителството, защото по Своята божествена природа Той е Единороден. Въплъщавайки се, Той съедини плътта Си с цялата човешка природа, стана наш начатък, освети в Себе Си осъденото човешко естество и затова по право се нарича Първороден, а ние — Негови братя.

„А които призова, тях и оправда“, като ги освободи от греховете и ги направи праведни чрез „банята на възраждането“.

„А които оправда, тях и прослави“, като ги удостои с осиновение и им дарува останалите благодатни дарове.