В древни времена Бог дарявал на приелите кръщение много и разнообразни дарования, които обобщено се наричали „дух“. Един получавал дар пророчество, друг — мъдрост, трети — някакво друго духовно дарование. По същия начин Бог давал и дара на молитвата, който също бил наричан дух. Понеже често, без да знаем кое е полезно за нас, молим за ненужни неща, в първите времена този дар на молитвата слизал върху един избран човек — и той се молел от името на всички и учел останалите как да се молят за общото благо. Затова апостолът тук нарича „дух“ именно този вид дар — и душата, получила дара на молитвата, която ходатайства пред Бога и въздиша дълбоко. Такъв духовен човек стоял пред Бога със съкрушено сърце и с пламенни въздишки. Днес знак за това древно предание виждаме в дякона, който стои и принася усърдни молитви от името на народа.