Понеже говори за бъдещи неща, в които мнозина не вярвали, апостолът насърчава: не се съмнявай ти, който вярваш, в думите, което ти казвам. От онова, което вече си получил, черпи увереност и за бъдещето. Както и преди — когато Бог ти даде велики дарове, без да принесеш нищо друго освен вяра, така и сега, уповавайки се на бъдещите блага, дръж се за същата тази вяра. Защото надеждата е истинска надежда само тогава, когато предметът ѝ е невидим; ако нещо вече се вижда, то защо да се надява човек на него? Затова не търси пълнотата тук, на земята: ние „очакваме с търпение“ бъдещето.

А когато чуеш думата търпение, знай, че тя предполага подвиг и духовен труд. Християнинът е призван да търпи и да устоява, очаквайки невидимото, което се постига чрез вяра.