Желаейки да покаже каква слава ще получим, апостолът казва, че дори самото творение ще се преобрази към по-добро — и колко повече ние ще се удостоим с по-съвършено състояние.

Смисълът на казаното е следният: пророците често говорят по подобен начин — при тях реките ръкопляскат, хълмовете скачат, животните и неразумните твари имат лица и гласове. Така постъпва и апостолът, когато казва, че творението има „надежда“, тоест голямо очакване, че и то ще се промени към по-добро и очаква откриването на славата на Божиите синове. Тогава и то ще бъде прославено чрез нетление, когато и ние се облечем в безсмъртие. Затова, когато чуеш да се говори за творението като за живо същество, разбирай това като обичайна фигура на речта — олицетворение.