Апостолът казва, че онези, които се водят от Духа Божи, са Божии синове. Но понеже юдеите също си приписвали осиновението от Бога — „Синове възпитах и възвисих“ (Ис. 1:2), и още: „Израил е Моят син, Моят първороден“ (Изх. 4:22), апостолът показва каква е разликата между нашето осиновение и това на юдеите.

Юдеите, казва той, са приели „духа на робството“ — така нарича писмото на Закона, защото, макар и даден чрез Духа, той по същността си повече подхожда на роби. Затова след всяко престъпление следвали телесни наказания: побивания с камъни, изгаряния, заплахи — „меч ще ви изяде“ (Ис. 1:20). Оттам произлизат и земните награди, и обещанията за временни блага, и множеството външни, дребни заповеди, достойни за слуги, а не за свободни.

Затова, макар юдеите да се наричали Божии синове, те оставали роби. А ние се наричаме синове — като свободни и благородни. Нашите награди са небесни, нашето наследство е Царството небесно; и нашето наказание не е побиване с камъни или телесна разправа, както при юдеите, достатъчно е виновният да бъде отстранен от тайнствената трапеза, както баща наказва сина си.

И заповедите, дадени нам, са божествени и достойни за свободни: не гледай жена с нечист поглед, не се кълни, остави имота си заради Бога. Изпълняваме ги не от страх от наказание, а по вътрешно разположение и любов. Това личи и от факта, че мнозина сред нас вървят дори отвъд предписаното от заповедите.

Освен това, юдеите не са имали Духа, а ние сме обилно изпълнени с Неговата благодат.

Апостолът употребява еврейската дума „Авва“, защото така истинските Божии синове наричат своя Отец. Как така? – ще попиташ. — Нима и юдеите не са наричали Бога свой Отец? Писанието казва: „Забрави Бога, Който те е родил“ (Втор. 32:18), и още: „Не един ли Бог ни е създал?“ (Мал. 2:10), „Не един ли е у всички нас Отец?“ (Мал. 2:10).

Да, това е казано за юдеите, но сред тях не се е намерил нито един, който да нарича Бога Отец в молитва така, както всички ние Го наричаме след кръщението. И ако някой от тях все пак е произнасял това име, то е било от себе си, по човешко разбиране; а вярващите го изричат, водени от самия Дух.

Както познаваме духа на пророчеството по това, че който го има, предсказва бъдещето, така и духът на осиновението се познава по това, че който го е приел, нарича Бога свой Отец — не по навик или разсъдък, а по вдъхновение на Духа. И това, казва апостол Павел, е един от даровете на Светия Дух.