Тук апостолът нарича „смърт“ не само вечната гибел в геената, но и самия земен живот, когато той се прекарва в зли дела.

Обратно, ако чрез духовния живот умъртвим злите дела на плътта, ще живеем и тогава живот вечен, и сега — живот добродетелен. Защото онзи, който е мъртъв за света, всъщност живее истински.

Обърни внимание: апостолът не казва „умъртвявайте тялото“ (защото това би било унищожение на човека), а „делата на плътта“, т.е. порочните дела. Трябва да се умъртвява не самото зрение или слухът, защото да виждаш и чуваш е естествено дело на плътта, а злоупотребата с тях, когато се използват за грях.