Апостолът обяснява защо Духът се застъпва за нас с безсловесна молитва.

„Оня, Който изпитва сърцата“. Бог е наречен така, защото Светият Дух обитава в сърцето на възродения човек (Рим. 5:5). Макар Неговото ходатайство да не се изразява външно, Бог, Който прониква в човешките сърца, знае за него.

„Каква е мисълта на Духа“ (τὸ φρόνημα τοῦ Πνεύματος) – т.е. какво изразяват тези въздишки, накъде е насочено застъпничеството Му.

„понеже…“. Бог познава молитвата на Духа и я приема. Причината е, че Духът не действа в разрез с Божия замисъл, а напълно в съгласие с него.

“по волята на Бога”. Той ходатайства „по Бога“ (κατὰ Θεόν), тоест така, както желае сам Бог.

“за светиите”. Неговото застъпничество е за вярващите, наречени „светии“, тоест хора, подготвили сърцата си да бъдат храм на Светия Дух.