„наследници“. Апостолът продължава своята аргументация. Християните вече са наследници или, по-точно, съучастници (κληρονόμοι) във всички блага, които принадлежат на техния Отец – Бог, и с времето ще получат дял в най-висшето благо, което е у Бога, а именно вечния блажен живот (срв. ст. 13). Бог тук, разбира се, не се мисли като умиращ владетел, а като жив разпоредител на Своето богатство между децата Си (Лука 15:12).

„а сънаследници на Христа“. Тук не става дума за някакво ново наследство, а за същото това, за което току-що беше споменато. Христос вече е встъпил в пълното притежание на Своя Синовен дял – получил е блаженство и величие чрез Възкресението от мъртвите.

„само ако с Него страдаме“. Изразът „само ако“ не отслабва увереността на християните в получаването на наследството, а по-скоро ги призовава да изпитват себе си:  доколко тяхното общение с Христа е достатъчно здраво, за да не рухне под тежестта на изпитанията. Страда с Христос този, който заради Евангелието е готов да понесе всякакви страдания (Мат. 10:38; Мат. 16:24).