Когато са водени от Божия Дух, за което апостолът вече споменава в края на 14-и стих, вярващите в Христос са Божии синове, а следователно и наследници на вечния живот.

Окончателният извод обаче апостолът прави едва в 17-и стих. Следващите стихове, 15 и 16, са посветени на доказателството, че християните наистина са Божии чеда.