“които живеят по плът”. Това е заключение към стихове 5–7. Да живееш по плът тук означава същото като да живееш според стремежите на плътта. За мнозина плътта е жизнената сфера, в която те изцяло се потапят.

“не могат да угодят на Бога”. Римляните, както и другите езичници, са имали за това съвсем друго мнение. У езичниците, както е известно, боговете били олицетворение на различни човешки страсти и пороци. Да живееш в тези страсти често означавало да служиш на съответните богове. За боговете било приятно да виждат как хората им подражават. Апостолът вероятно има предвид именно това убеждение на римляните, следи от което са могли да се съхраняват и у някои римски християни, и затова намира за нужно да го опровергае.

Трябва да се отбележи, че апостолът е много далеч от  презрение към плътта като такава. Тук той разбира само плътта под гибелното действие на греха. А животът в плът, присъщ на всички хора, грижите за нейните потребности, под действието на обновяващата Христова благодат – апостолът смята за достойни за внимание. Той дори сравнява грижата на човека за собственото му тяло с грижата на Христос за Църквата (Еф. 5:29).