“Плътското мъдруване е смърт” (φρόνημα τῆς σαρκός) (Рим. 8:6). Тук в началото е пропусната частицата „защото“. Апостолът обяснява защо помисълът по плътта (ст. 5) не може да доведе до изпълнението на закона (ст. 4), докато благодатта, която ни освобождава от закона на греха и смъртта (ст. 2), довежда именно до това. Причината е, че помисълът по плътта отново води човека към смърт! А целта на закона беше да освободи човека от греха и смъртта.

“а духовното мъдруване – живот и мир” (φρόνημα τοῦ πνεύματος) (Рим. 8:6). Човек, който се стреми към висшите, духовни цели, влиза в общение с Бога и получава от Него истински живот и пълно душевно спокойствие, тоест спасение.