В тези стихове апостолът обяснява защо именно само върху хората, които живеят според Духа, а не по плът, се изпълняват онези заветни очаквания, които имаше законът на Моисей. Причината за това е новото разположение на човешката душа, което напълно съответства на целта, поставена от закона – нагласа мирна и изцяло проникната от духовни, висши стремежи. Междувременно, ходещите по плът нямат високи цели и следователно са далеч от стремежите, които лежаха в основата на многобройните предписания на закона. Първите по този начин се приближават към Бога, а последните все повече и повече се отдалечават от Него.

„които живеят по плът“. Това са хора, напълно предадени на плътта и нейните желания, които в естествения човек – а именно за него говори тук Апостолът – винаги са греховни.

„за плътско мислят“. Цялото им мислене, воля и чувства са насочени единствено към онова, което служи на интересите на плътта, това са „делата на плътта“, страсти и пожелания, за които Апостолът говори в Посланието до галатяни (Гал. 5:19, 24).

 „които живеят по дух“. Това са хората, християни, които изпълняват онова, което изисква Духът – най-висшият принцип в човешкото битие. Именно тук се изпълнява оправданието на закона (ст. 4), защото самият закон е духовен (Рим. 7:14).