Тук апостолът обяснява как е станало нашето освобождение от закона на греха и смъртта. Тъй като руският превод на този стих не предава точно смисъла на оригинала, тук се предлага по-точен превод: „Защото това, което беше непосилно за закона, понеже той беше безсилен поради съпротивата от страна на плътта (διὰ τῆς σαρκός), Бог, като изпрати Своя Собствен Син в подобие на греховна плът и заради греха, окончателно осъди (или: отне му всякакви права над човека – κατέκρινεν) греха в плътта.“
“онова, което законът не можеше” Законът Мойсеев, за който тук говори апостолът, имаше за цел и унищожението на греха, и оправданието на човека пред Бога. Но той не можеше да постигне това, защото човешката плът беше под властта на греха, който я подбуждаше постоянно към съпротива срещу закона. Такова съпротивление законът не можеше да сломи. Той можеше само да осъжда грешниците, а грехът продължаваше да пребъдва в човека. Всяко усилие на закона да осъществи у човека висшите си цели завършваше поради това с пълен неуспех!
„Своя Собствен Син“ (τὸν ἑαυτοῦ υἱόν). Има се предвид Единородният Син Божи (срв. Йоан 10:36), апостолът употребява този изказ, за да посочи изключителността на мярката, предприета от Бога за унищожаването на силата на греха.
„в подобие“ (ἐν ὁμοιώματι) на греховна плът”. Плътта у Христа беше същата като у нас – не някаква небесна материя. Но имаше и важно различие от нашата: в Неговата плът нямаше грях. Грехът би искал да намери достъп в Христовата плът, както намери достъп в нашата, но това не му се удаде. Мислите и желанията на Христа, да не говорим за делата Му, винаги оставаха чисти и свети. Грехът не можеше да предизвика в Христовата плът нищо греховно, което да се отрази и в духовния Му живот и да произведе в Него греховни желания.
„за грях“ (περὶ ἁμαρτίας). Тези думи показват причината, поради която стана изпращането на Божия Син. Пряко указание за жертвеното значение на Христовата смърт тук няма (но в руския превод, както и в българския, такова значение е признато; там към думите „за грях“ е прибавено „в жертва“).
„осъди“ (или: унищожи). Съответстващата на този изказ гръцка дума κατακρίνω значи всъщност „осъждам“. Но от контекста се вижда, че тук става дума не само за осъждане, за обявяване на присъда, а за фактическо изпълнение на присъдата, следователно – за унищожение или поне за лишаване на греха от всякаква сила. Законът на Мойсей също осъждаше греха, но не можеше да приведе присъдата си в изпълнение.
„в плътта“. Умирайки заедно с Христа, ние също умираме със своята греховна плът, и грехът вече няма в нас опора за себе си, а ние лично продължаваме своето съществуване, подчинявайки се вече не на плътта, а на духа.