Някой човек се приближи към Христа, Спасителя на всички нас, и каза: „Господи, ще вървя след Теб, където и да отидеш“ (Лука 9:57). Христос му отказа, като каза: „Лисиците имат леговища и небесните птици – гнезда, а Син Човечески няма къде глава да подслони“ (Лука 9:58).

Ясно е, че при внимателното изследване на този въпрос ще се разбере следното: първо – в начина, по който този човек се обърна към Христа, има голямо невежество; и второ, той бе изпълнен с прекомерна самоувереност. Неговото желание не беше просто да следва Христа, както правеха и много други юдеи, а да се удостои с апостолска чест. Това беше следствие на неговото самозванство.

Блаженият Павел пише, че „никой не се сдобива сам с тази почест, а само този, който е призован от Бога, както и Аарон“ (Евр. 5:4). Аарон не стана свещенослужител сам по себе си, а напротив, Бог го призова. Няма да намерим нито един от светите апостоли, който сам да е издигнал себе си за апостолско служение, а всички приеха тази чест от Христа. Той каза: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци“ (Марк 1:17; Мат. 4:19).

А този човек, както казах, дръзко присвои за себе си почетни дарове и, макар че никой не го бе призовал, се опита да се удостои с онова, което не му принадлежеше по чин.