Тук апостолът много ясно затваря устата на маркионити, манихеи, симониани и всички, които осъждат Стария Завет. Защото той открито заявява, че законът е свят, а заповедта – свята, праведна и добра. В същото време прави разлика между закона и заповедта – както между общото и частното: в закона има и догмати, и отделни заповеди. И едните, и другите са свети – догматите, и заповедите, свързани с човешките дела. Следователно те са постановления на благия и праведен Бог, макар споменатите еретици да богохулстват, твърдейки, че законът произхожда от зъл бог.