Апостолът не казва, че законът „произвежда пожеланието“, а че това прави грехът, който според Златоуст е „безгрижната и покварена воля“. Някои тълкуват под „грях“ и самия дявол, или пък склонността към удоволствия и влечението към злото. Тъкмо грехът използва самото поучение на закона за зло.

Несправедливо би било да се вини лекарят, ако на болен от треска, който не престава да иска вода, той забрани да пие и с това още повече усили жаждата му. Задачата на лекаря е да забрани, но не и да пие вместо болния. Така и законът имаше за цел чрез своето учение да отвърне човека от греховното пожелание. Но волята, влюбена в греха, направи пожеланието още по-силно и произведе не едно, а всякакви пожелания, като напрегнато тласкаше човека към зло. Защото именно когато на някого му се забрани нещо, той започва още по-силно да копнее за него.

Затова грехът се проявява най-ясно, когато законът е престъпен. „Защото без закон грехът е мъртъв“ – т.е. не се смята за съществуващ. А когато има закон, който посочва какво е дължимото, тогава грехът оживява – проявява се и става явен грях за онези, които съзнателно престъпват закона.