За да не огорчи юдеите, апостолът не казва: „законът е отменен“, а по-меко: „ние се освободихме от него“. Тоест, отърсихме се, прекъснахме връзките си с него, умряхме за него и станахме като мъртви и неподвижни спрямо оковите, които ни държаха. А тези окови са грехът, защото именно чрез него ние бяхме оковани като с вериги. Но ние умряхме за греха, за да „служим на Бога в обновлението на духа, а не по ветхата буква“.

В древността добродетелният живот беше труден, защото Адам и потомците му носеха в смъртното тяло множество природни немощи. Сега обаче, чрез благодатта Христова, получена в Кръщението, нашата природа е подкрепена от Духа, Който ни направи нови и обновени, и ни освободи от слабостта и безсилието на буквата. Затова при закона девството беше рядкост, а днес в Църквата има хиляди, които благочестиво водят девствен живот. Същото може да се каже и за презрението към смъртта.