Апостолът доказва, че законът никак не ни помага да избегнем плътските страсти, а единствено ги разкрива и изобличава. Когато живеехме по плът и вършехме злите дела, в нашите членове действаха греховните страсти, станали явни чрез закона и познаваеми именно чрез него. Той обаче не казва, че самите членове раждат пороците, за да не остави място за обвинение срещу плътта. Защото душата е като музикант, а членовете – като гусли. Ако музикантът свири зле, и гуслите ще издават лоши звуци. Така и когато бяхме под властта на закона и не можехме да избегнем страстите, плодът ни бяха злите дела, които водят към смърт.